Исторически музей Малко Търново – 1 км.
Регионът, историята на неговото населяване и културното му богатство са представени в Историческия музей.
Експозицията му е разположена в 4 къщи с типична възрожденска архитектура, паметници на културата.
М. Петрова нива – 4 км.
Петрова нива е местност в планина Странджа, в землището на с. Стоилово, близо до турската граница. На това място на Преображение (11 до 13 юли) през 1903 г. заседава конгрес на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия, на който се взема решение да бъде подкрепено Илинденското въстание, започнало вече в Македония. Това е общо усилие за присъединяването на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към България. Единственият леснодостъпен път, който води до това място е от запад, което е най-вероятната причина за избирането му от организаторите на събранието.
Архитектурен резерват с. Бръшлян – 15 км.
Бръшлян в Странджа планина е известно, като селото с най-много запазени стари къщи – представители на странджанската архитектура през XVIII-XIX век. Обявено е за архитектурен резерват и за пълноценна среща с миналото могат да бъдат разгледани и килийното училище, както и църквата Св. Димитър, която е една от най-старите запазени в Странджа – построена през XVII век.
В околностите на Бръшлян има възможности за разходки сред природата, следвайки изградените екопътеки за посещение на параклисите, събиране на билки, както и маршрут водещ до водопада Докузак и село Стоилово.
Тракийска гробница в м. Мишкова нива – 1.5 км.
Мишкова нива е най-древното светилище на траките в Странджа. Намира се близо до Малко Търново. Според учени датира от 5-3 век пр. Хр. и първоначално е бил долмен, а по-късно се е променил в светилище-гробница на Бога Слънце. Камъните са подредени в три кръга, които за древните траки са били символ на вечността и кръговрата на живота. Диаметърът на най-външния кръг е 25 м, а на най-вътрешния – 4 м. Жертвеникът в светилището е добре запазен.
Тракийски некропол в м. Пропада – 1.5 км.
Разкритият в местността комплекс от четири различни типа гробници и цистови гробове функционира като своеобразен „град на мъртвите” през елинистическата и римската епоха. В изградените от мраморни блокове гробове са открити монети, свидетелстващи за съществуването на “Хароновия обол” – обичай, свързан с плащане за преминаването на мъртвия през подземната река Стикс. Малка бронзова монета (обол) била поставяна под езика на погребвания, за да плати на Харон – лодкаря на подземното царство. Археологическата датировка сочи последната дата на използване на обекта – ІV век от новата ера. Архитектурата на куполната гробница на върха на хълма напълно съответства на датираните V – ІІІ в. пр. Хр. тракийски култови сгради под могилен насип. В периода до ІV в. от н.е. е използвана многократно.
Храм Параклис “Св. Троица” – 28 км.
Параклисът “Св. Троица” е един от най-интересните параклиси в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в м. “Котвините”. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера. Влизането в нея става по каменни стъпала. На 2-3 метра от началото й има срутено хоризонтално разклонение. В другото разклонение, до чието дъно се стига без проблем по издълбаните каменни стъпала, има останки от битова керамика. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете.
Водопад Докузак – 4 км.
Докузак е най-големият водопад в Природен Парк Странджа и се намира в близост до Малко Търново. Освен с красотата си, обектът привлича туристи и заради лесния достъп – стига се до самото място с автомобил. Може да се нарече „задължителна“ дестинация за всички гости на Малко Търново и с. Бръшлян. Извисяващ се на височина 865 м. при хубаво време от него може да се види Бяло море и най-високият връх на остров Самотраки в Гърция.
Индипасха – 18 км.
Тракийското скално оброчище с лековита вода Индипасха се намира на територията на Природен парк Странджа, близо до град Малко Търново. Оброчището е разположено насред гъста гора и до него се стига по стръмна пътека. Известно е с лековитата си вода хилядолетия наред. Легендата гласи, че тук тракийските жреци извършвали жертвоприношения и така предсказвали бъдещето. Лечебната вода на оброчището лекува различни болести.
Вълчанов мост – 18 км.
Първоначално, мостът бил построен с пари и под давление на легендарния български хайдутин Вълчан войвода в началото на 19-ти век, за да осигури преминаването на местните хора от единия към другия бряг на реката – от Малко Търново към Малък Самоков (сега Демиркьой), което се налагало доста често. Дотогава мост не е имало, въпреки молбите на местните към турската власт.
Светилище “Голямата Аязма” в с. Влахов Дол – 32 км.
Голямата аязма е свещено за влизане в огън, защото в него са играли първите посветени в огненото тайнство. Точно на това място и баба Злата – последната легендарна нестинарка, също за първи път влиза в огнената жарава. Изселените в началото на 20 век в Северна Гърция местнио жители – нестинари и до днес наричат това място Родината.
Пещера “Светилище” “Св. Марина” – 20 км.
Пещерата на Света Марина край село Сливарово е християнизирано древно езическо светилище, намиращо се зад някогашния кльон, в непосредствена близост до границата с Република Турция, в дебрите на Странджа планина, в местността Ликуди.
Според една от легендите пещерата на Света Марина била открита от местен пастир. В стадото му имало сляп бик, който след като потъркал глава в капещата от свода вода прогледнал. Така хората разбрали, че това е лековитото аязмо на светицата и към него тръгнали поклонници търсещи изцеление.
Според друго предание скалното светилище било открито, след като мястото се явило в съня на богомолец.
