Връх “Света Неделя” – 4 км.
Връх „Света Неделя“ заедно с параклисите „Св. Равноапостоли Констатин и Елена“, „Св. Атанас“ и „Св. Неделя“, намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената „Кръстата гора“. Извисяващ се на височина 865 м. при хубаво време от него може да се види Бяло море и най-високият връх на остров Самотраки в Гърция.
Етнографски Ареален комплекс Златоград – 15 км.
Представлява музей на открито и показва как Златоград е изглеждал преди 100 години. Целият комплекс включва историко-етнографска музейна експозиция с архитектурна сбирка, действащи занаятчийски работилници с ръчно изработени сувенири, гостилници и механи.
Къща за гости “СКАТ” – 15 км.
Национален архитектурен паметник от 19 век с уникална автентична обстановка. Тук е роден писателят Станислав Сивриев. Къща за гости „СКАТ“ ще ви пренесе в миналото и ще се насладите на разточителен комфорт.
Църква “Свето Успение Богородично” – 15 км.
Тя е построена по време на Възраждането през 1834 година. Според легендата храмът е бил построен за 40 дни – такъв бил срокът даден от султана. Някои от иконите в църквата носят следите от боздуганите на османските башибозуци. Тук можете да видите и над 200-годишната икона, иконографисана от Захари Зограф.
Хотел “Панорама – Керамоти, Гърция
Хотел „Панорама“ се намира само на час и тридесет минути от Бяло море и известните гръцки плажове в Керамоти, в древния град Кавала или на от живописния остров Тасос.
Той е много добра отправна точка за еднодневна екскурзия до Гърция.
Екопътека манастирски комплекс “Света Неделя”
Усещането за спокойствие, за дом, за място, което зарежда със своята специфична магия. Това носи Родопа планина. Опознайте красивите планински масиви, гъстата гора, свежият въздух и сияещата природа.
Неразделна част от етническата територия на България, Златоградския край е люлка на стара християнска култура. Землището на града и прилежащите му села и махали са осеяни с руини на църкви, манастири, християнски гробища и други християнски паметници на културата, на брой повече от 50.
Всички те, заедно с останалите културно-исторически паметници, свидетелстват, че тук животът не е спирал, че винаги е живяло българско население, което има свой принос в националната културна съкровищница. Показател за това е и разрушения през Турското робство манастир „Света Неделя“.
Намерените исторически доказателства, като каменни зидове, керамични съдове за съхраняване на зърно, керамики и други доказват за съществуването му.
Връх „Света Неделя“ е носител на културно – историческото наследство на региона и е обявен за историческа местност.
Параклисът „Света Неделя“ е построен през 1916 година на мястото на стар манастир, разрушен през турското робство. Първи ктитори са Георги Молев и Серафим Ганев.
Параклисът е отремонтиран и обновен в сегашния си вид от гражданско сдружение в гр. Златоград през 2000 г. с дарение и труд от населението и спомоществователи.
Дяволският мост – 46 км
Дяволският мост край Ардино е истински архитектурен шедьовър от епохата на Средновековието. Впечатлява както с размерите си, така и с елегантните си симетрични форми, които са останали непокътнати в продължение на векове. Мостът е построен в началото на XVI век по заповед на султан Селим I като част от древен път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.
Има различни легенди за произхода на името, но според местните то се дължи на отражението на моста във водата. Погледнато от определен ъгъл и в точно определен момент от деня, то прилича на дяволска глава с рога.
Източник: 101 отбивки, Иван Михалев и Елина Цанкова
Татул – 74 км.
Татул е скално-култов комплекс край село Татул. Той е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света.
Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, както и множество изсичания с не съвсем ясна цел по скалите.
Перперикон – 85 км.
Свещеният град Перперикон в Източните Родопи е едно от най-древните селища в света, връстник на Троя и Микена. Някои го определят дори и като „европейския Мачо Пикчу“.
Тук са живели траки, римляни, византийци и българи. Всяка от цивилизациите, обитавали Перперикон, е оставила своите културни и исторически следи.
Източник: 101 отбивки, Иван Михалев и Елина Цанкова
Родопската Шипка – 60 км.
На връх Серафимово се издига паметникът-костница, който помни героите, загубили живота си в борба за свободата на Родопите. Той е кръстен на 21-ви Средногорски полк, който начело с полк. Серафимов именно там отстоява свободата на централните Родопи. Намира се до селата Полковник Серафимово и Фатово. Полк. Владимир Серафимов е един от онези доблестни български офицери и патриоти, за които българската общественост все още не знае достатъчно. Хората от Родопите помнят неговото име. Серафимов удържа натиска на силни османски части край Аламидере, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите: „Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител.“ Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“. В тяхна памет е издигнат параклис и костница, където завинаги остават 81 войници, загубили живота си на бойното поле в името на България и Родопите.
Агушеви конаци – 84 км.
Агушевите конаци при село Могилица, община Смолян са архитектурен и художествен паметник от национално значение от 1964 г. Представляват най-големия запазен феодален ансамбъл в Родопите. Те са свидетелство за традициите при градежа и архитектурата на аристократичното късносредновековно жилище. Поради внушителния си вид често конакът е сравняван с феодален замък без аналог на Балканския полуостров. Изграден е в началото на ХІХ век от 3 майстори за Салих Ага неговите 3 синове. В края на ХХ век е реставриран и превърнат в етнографски музей.
Пещера Ухловица – 79 км.
Пещерата е дълга около 460 м, от които 330 м са благоустроени. Намира се на 1040 м надморска височина. Средната температура е 10 – 11 °C. В края на пещерата се намира синтровият Бял водопад (известен и като Ледения водопад). В пещерата се срещат коралити.
Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на 4 дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба.
Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.
Широка лъка – 94 км.
Широка лъка е село в Южна България, област Смолян. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.
Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там.
Ягодинска пещера – 128 км.
Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Общата денивелация на пещерата е 36 м.
Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.
Триградското ждрело – 124 км.
Ждрелото е с епигенетичен произход и е с дължина около 7 km, като същинското ждрело е около 2 – 3 km. Всечено е до 300 – 350 m всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 m) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 m, а източната достига до 300 – 350 m.
Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело. Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н.в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор. Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н.в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в.
